ЧУШКА
Всичко започна от една недоядена люта чушка. Стоеше си тя в солницата – дръжчица свита и изсъхнала и малко зелено остатъче със семенца вътре.
Студентът хапна последния залък хляб и трошиците сирене и тогава видя чушчицата. „Ще я изям” – рече си, защото внезапно му се прияде люта чушчица със сиренце. И я хапна цялата.
Беше го домързяло да иде да обядва в мензата. Реши да излезе. Вече на двора на старата къща, отзад, при миришещите на влага и студ храсти усети, че в устата му залютя. Ама много! Тази чушчица лютеше ужасно! Знаеше от опит, че лютото се потушава с обилно посолена хапка хляб, но хляб вече нямаше.
Тогава се сети за Кльощавата. Тя бе колежка-първокурсничка и живееше в полусутерена. Слезе припряно по влажните стъпала и почука на остъклената врата. Като не му отвориха, влезе в антрето, където зъзнеха няколко мушкати.
Вратата към стаята се отвори и на прага застана Кльощавата. Бе в синкав домашен пеньоар с тясно, дълго до пъпа деколте.
Като го видя, скри едната ръка зад гърба си, а с другата едва-едва загърна деколтето. Загледа го очаквателно.
Бе височко, стройно момиче с дълги, хубави ръце. Лицето й бе някак ъгловато, с издадена малко напред уста, което й придаваше лаком вид. Лаком за целуване.
- Кажете… - рече тя и Студента видя, че има хубави зъби.
- Бихте ли ми услужили с парченце хляб, че една чушка…
Тя извади ръката, която криеше зад гърба си, и той видя в нея крайщник хляб. Едва тогава забеляза, че Кльощавата дъвчеше. Бавно и нехайно.
Той взе подаденото му крайче, отчупи хапка, после помоли за сол. Стояха на прага.
- Влезте – каза момичето.
Влезе.
Стаята бе широчка, малко полутъмна, заради разположените почти до тавана прозорчета, закрити с бели тюлени перденца.
- Май ти изядох хляба – рече Студента. – Не си ли на стола днес?
- Изгубих си купона.
Той спря да дъвчи и се замисли. Бръкна в джоба и извади купона си.
- Този ли е?
- Къде го намерихте?
- Отвън на плочника.
Тя погледна стенния часовник и каза:
- Има още половин час, иначе купонът ща изгори.
- Ами хайде да изтичаме до стола!
Седеше срещу момичето и гледаше как се храни. Тя знаеше, че я гледа и дъвчеше бавно и съсредоточено. Когато свършиха, той рече:
- Искаш ли да изпием по едно кафе някъде? - Бе почти сигурен, че вече е влюбен.
- Не съм подходящо облечена. Да идем при мен, ще направя кафе.
Седяха пред малките чашки и отпиваха.
- Защо живееш сама?
- Не обичам съквартирантки.
Той я загледа с нарастващо любопитство. Беше хубава – определено бе хубава, с някаква странна, остра хубост, която сякаш идваше от ъгловатите й рамене и изпъкналите скули. Очите й бяха сиви и продълговати. Като на дива котка. Протегна ръка и докосна пръстите й. Бяха дълги и елегантни и това го удиви.
- Като малка свирех на пиано – обясни тя.
- Ти да не страдаш от анорексия? – попита глупаво. – Защо си толкова слаба?
- Не съм. Така се харесвам. Като малка бях дебеланка.
Замълчаха. Той улови погледа й; в него проблесна пламъче.
- Искаш ли да се любим?
Студентът се стъписа. Това малко старомодно предложение значеше само едно: да правят секс.
- Защо не? – рече колебливо.
- Само ще се преоблека – рече тя.
Студентът седеше на стола и си мислеше: „Откъде ми дойде това щастие?”
След минута тя се върна – беше в тъмносин сатенен халат.
„Nights in white satin”… - зазвуча в съзнанието му. Само дето не бе нощ и сатенът не бе бял.
Тя развърза коланчето и халатът се отвори.
Студентът гледаше невярващ. Уж кльощавата й фигура бе шеметно красива! Релефна.
- Невероятна си!
Тя се усмихна, после свали халата от раменете си.
Беше крехка и гъвкава. Като лоза. Докато проникваше в нея се удиви на топлата й мекота. Не можеше да повярва, че обладава това прекрасно създание.
Почувства, че ще изригне.
- По-бавно – промълви тя.
Студентът забави. „Вие, младото поколение – спомни си той думите на чичо си, – не знаете да чукате. Чукането трябва да е бавно и дълбоко – като оранта.” Чичо му бе тракторист.
Въпреки това знаеше, че няма да може да се сдържи. Мисълта, че някъде в нея една яйцеклетка очаква да бъде оплодена, го влудяваше и караше цялото му същество да излезе навън.
- По-бавно – отново прошепна тя.
- Не мога – простена той и изригна.
Тя поде екстаза му и се сгърчи в страстен спазъм. Сграбчи го с ръце и бедра и го всмука.
Лежаха на дивана голи и задъхани.
На вратата се почука. Тя погледна часовника на стената.
- Сигурно е Павел.
- Кой е Павел?
- Колега от трети курс.
- Какво иска? Да не ти е гадже?
- Не. Иска да ме рисува.
- Ще ида да го разкарам.
- Недей. Плаща ми по двайсет лева. С това се издържам.
- Само това ли иска?
- Той е гей… Ще ида да се оправя. Не го гони!
Студентът стана, надяна слиповете си и отвори вратата.
- Ружа търся. Имаме договорка. – Той загледа голото му тяло с изпъкващ през слиповете набъбнал член.
- Не става. Вече взема по петдесетак.
- Тя каза двайсет.
- Вече не. Има си импресарио.
- Добре, петдесет, но… ако ми позирате и вие. Имате хубаво тяло – рече.
- Ти наистина ли си гей?
- Откъде да знам. Така казвам на моделите, за да бъдат по-спокойни. Но мъжкото тяло ми харесва…
- Мъжкото тяло не е красиво. Само женското…
- Макс е казал, че и мъжкото. Ще го учите в трети курс. Ти чукаш ли я?
- Не е твоя работа.
- Тя е съвършена…
- Влизай. Първо парите!
Ружа стоеше сред стаята гола, стройна и красива. Слабото й тяло странно контрастираше на мрачната обстановка.
- Ти застани до нея и я гледай – рече Павел. – Гледай я – тя го заслужава!
Вечерта Студента подаде на Кльощавата двайсет лева и снопче купони за стола.
- Това е храната ти до края на месеца. Недей да гладуваш. Баща ти не ти ли праща?
- Той е миньор, а закрили мината.
- И сега?
- Три пъти открива в гаража капанче и три пъти фалира. Изпива всичко.
- А майка ти?
- Получава малко.
- Няма повече да позираш за по-малко от петдесет. Ако някой опита, пращай го при мене.
- Защо го правиш?
- Харесваш ми – рече.
- Аз съм най-обикновено момиче…
- И много красиво. Най-красивото.
- Не съм красива.
- Остави на мен да преценя.
Тя се усмихна и отново му се прищя да я има. Любиха се дълго.
На курсовата изложба Павел бе представил графиката си с тях двамата.
- Луд ли си? Показал си лицето й!
- Прекрасно е…
- Обърни го настрани! Иначе ще я скъсам!
- Няма време. Ще преместя тебе малко напред – ще я закриеш донякъде.
- И с този еректирал член ще се навра направо в нея. Защо си ме нарисувал възбуден? И с такъв голям член…
- Виж колко е хубав! Макс е казал, че няма нищо по-красиво от еректирал мъжки уд.
- Този твой Макс ще е перверзник като тебе.
На изложбата професорът мина покрай рисунката, погледна я и промърмори:
- Порнография.
А на себе си рече: „Ама е толкова хубава!”
27.08.2008 г.
